|
В началото на 2008-ма седем ентусиасти решихме и създадохме нашето сдружение. Назовахме го Обществено сдружение “Изгрев”... Името не го избрахме случайно – хем е Изгрев, хем ОСИ... И от тогава добихме публичност като “осите”! Харесва ни, но по-важното е, че и на хората им харесва – осите и летят, и жилят, когато им създадеш проблем, непоколебими са, единни са, енергични са ...
Така се случи, че първия проблем, с който се сблъскахме, бе една детска площадка в “Дианабад” – една от многото, и в същото време такава, че на нея сме израснали ние, нашите приятели, а сега там растат нашите деца. И те играят на същата трева, на която играехме ние, и те берат ябълки, круши и джанки от същите дървета, от които беряхме ние. И децата ни правят компания на нашите родители (техни дядовци), както им правехме ние, когато играят карти, табла или шах.
Над 20 години до нея има и игрище. Като големи ритахме там, а сега ритат те – синовете ни. Понякога и с нас.
Та разбрахме ние, че върху площадката и игрището трябва да има блок, блокче на 4 етажа. Игрището би му било прекрасен паркинг – асфалтиран, просторен, на гърба на блока. Но понеже не би запълнило напълно зелената площ от 4 декара, там трябва да бъде построена и църква върху 800 кв.м., с висока камбанария и дузина камбани с гръмовен звън, при това между блоковете ни на разстояние от 6 до 9 м. от тях.
И ние, и хората ходихме през февруари на едно обсъждане на този въпрос, изказахме позицията си на несъгласие. Събрахме стотици подписи против застрояването, подадохме десетки жалби от съседите. Но разбрахме само, че общината не би спряла строежите, защото площадката била пустееща. А конкретно за църквата, и църковното настоятелство не е съгласно с това място на храма, защото по канон е било отредено друго.
Така, вместо да мислим за настъпващата пролет, ние, осите, започнахме да търсим варианти как да не допуснем превръщането на най-голямата зелена площ в квартала в строителна площадка. Време нямаше – със запролетяването трябваше да се появят багерите, бетоновозите и крановете. От общината дори дойдоха и орязаха храстите, махнаха пейките.
Къде щяха да играят децата ни?.. Къде щяха да играят карти и табла бащите ни?..
И решихме да направим празник – първа пролет, на 22 март. Такъв, истински – с много музика, с кебапчета, кюфтета и бира, с много хора,... въобще както си му е редът. Там – НА ПЛОЩАДКАТА!!! И за да не ни обвинят, че заговорничим, поканихме и кмета. А преди това майките и децата почистиха, събраха клоните и боклуците. Тези, които трябваше да дойдат, да се чувстват добре.
Направихме и два проекта – да превърнем площадката, игрището и зелената площ в малък парк с много зеленина, със спортни и водни елементи, с места за игри и отдих, гостоприемен за хора от всички възрасти.
Притеснявахме се ще ни се усмихне ли времето (цяла седмица валя сняг), ще излезнат ли хората, ще ни повярват ли, ще дойде ли кмета... Приготовлявахме празника със свити сърца.
Стана прекрасно – на 22 март изгря слънце, времето беше с нас. Събраха се много хора, над 450 човека. Над 250 от тях се подписаха в подкрепа на проектите. Кметът дойде и отговори на много въпроси. Но най-важното, което каза, е че ни подкрепя, че няма да се строи, че започваме да работим ЗАЕДНО за реализирането на НАШИЯ парк, че дори общината ще осигури пари за това...
Бяхме доволни всички – осите, децата, съгражданите ни, кмета...
Бяхме удовлетворени – младото сдружение постигна първия си значим успех за това, за което го създадохме – да помага на съгражданите ни, да спечели доверието им, да намери път към решаване на възникнали проблеми. Радвахме се ние, радваха се и хората. Кметът също ни повярва. Доказахме, че когато намерим общ език с общината, когато сме ПАРТНЬОРИ, можем да постигнем най-важното – заедно да сме доволни и заедно да сме над проблемите.
Наред с доброто, което се случи, обаче, излезна и другото. Сякаш от нищото, “хора”, които смятахме за приятели и съмишленици, изпълзяха от своите дупки с комплекси и нездраво мислене, и решиха за пореден път в своя живот да оправдаят максимата, че българите сме заядливи и завистливи хора. Стоейки в сянката на собствената си анонимност, но водени от ниските си страсти, спретнаха набързо разни инициативни комитети и помислиха, че следва да ангажират насъбралото се множество с личната си несъстоятелност и болни амбиции. Махнаха с ръка и си казаха какво ни интересуват другите. Без да си дават сметка, че така късат приятелства и доверие, градени с години. Че по този начин за пореден път дават основание хората да се отрекат от тях, че губят позициите си в техните възгледи и намерения. А сред тези хора живеят самите те, живели са и ще продължават да го правят заедно с поколенията си. Но както казва един мой приятел, свинята и в Париж да я пуснеш, пак ще направи свинщина. Най-тъжното за тези, бъкани с комплекси индивиди, е че са велики само в болните си мозъци. Общите неща между тях и обкръжаващата ги действителност са тези, че взаимно се отхвърлят и не се понасят. Но да са живи и здрави! Желаем им го от сърце. Важното е, че не са с нас, не са били и никога няма да бъдат!
Толкова засега – осите летят, и жилят, единни са и са енергични ..., и са непоколебими!
|
